Как да практикуваме хипнозата

Преди всичко, вие или трябва да сте научили наизуст хипнотичните програми, или да ги имате напечатани пред себе си, така че незабавно да ги прочетете, ако това ви се наложи. След това следват безброй неща, които трябва да обмислите: тонът на гласът си, скоростта на говорене, къде да седнете вие и къде пациентът, осветление, шумоизолиране, място за сеансите, дали някой сеанс трябва да бъде записан, използване на допълнителни средства, какво да наблюдавате в пациента, търсене на резултатност и ефект.

Тон и темпо на говора

Просто използвайте вашият собствен глас. Този съвет може да ви звучи малко глупаво, но всъщност това не е така. Мнозина начинаещи хипнотерапевти се опитват преднамерено, по време на сеанс, да преправят гласовете си, мъчейки се гласът им да звучи дълбоко, гърлено и театрално. Това е глупост.  Какъвто и да е вашият нормален глас, той е достатъчен. Един звучен, мелодичен и отчетлив глас със сигурност е един плюс, но той в никакъв случай не е абсолютна необходимост. Далеч по важно е да знаете какво вършите, да уважавате пациента и да бъдете в добра връзка с него.

Действително е необходимо добре да обмислите и практикувате известно време темпото си на говорене. Речевият ви ритъм трябва да бъде достатъчно бавен, за да може да даде на пациента времето, необходимо му за реагиране, а от друга страна – достатъчно бърз, за да поддържа будни вниманието и интереса му.

Ако говорите прекалено бавно, умът на пациента най–вероятно ще се отклони към странични мисли, а вие целите да задържате вниманието му към гласа си. Ще откриете, че някои хора се нуждаят от по–бързо темпо, докато при другите е необходимо по–забавен ритъм. Опитът ще ви научи да използвате подходящото и правилно темпо на говорене.

Като цяло, една средна пауза от 2 до 5 секунди е подходящ интервал. Например: “Отпуснете коленете си” (две секунди пауза), “Отпуснете прасците си” (две секунди пауза), “А сега отпуснете пръстите на краката си” (една секунда пауза), “Отпуснете пръстите си” (две секунди пауза).

Спрямо някой визуализационни програми може да са ви нужни по дълги паузи. Например: “А сега искам да си представите, че стоите прави на върха на едно спираловидно стълбище.” (три секунди пауза), “Сътворете това стълбище” (три секунди пауза), “То е застлано с пътека. Сътворете пътеката” (три секунди пауза). Разбирате идеята, нали?

Не използвайте часовника си за отброяване на паузите: ако го сторите, най–вероятно до толкова ще се концентрирате върху времето, че със сигурност ще изгубите представа за онова, което вършите в действителност. Просто развийте в себе си чувство за времето.

Когато говорите, нека гласът ви да бъде еднообразен и монотонен. Целта е да отегчите съзнателния разум на пациента до степен, след която той да престане да бъде активен, позволявайки по този начин на подсъзнанието да стане достъпно и реагиращо на внушение. Ако в гласът ви има твърде много преиграване или драматизиране, съзнателния разум на пациента е склонен да поддържа интереса си, оставайки активен и по този начин възпрепятствайки търсената дълбока отпуснатост и податливост към внушения.

назад ...