Антибиотици - само в краен случай

Днес ни е трудно да си представим живота без антибиотиците. До толкова сме свикнали с тях, че ако лекарят не ни предпише, се чувстваме измамени - сякаш не се е отнесъл достатъчно сериозно към заболяването ни. Гълтаме ги като бонбони, но всъщност знаем твърде малко за тях.

Антибиотиците са медицинското оръжие-чудо - помагат срещу гнойни рани, спасяват от отравяне на кръвта и възпаление на белите дробове, убиват дразнители на червата и освобождават бронхите от микроби. Борят се с причинителите на болести бързо и ефективно и са нашата най-силна отбрана срещу болестотворните бактерии, но само когато имунната ни система не може повече да се справя с тях.

Сериозни изследвания доказват, че все повече пациенти приемат все по-често антибиотици, без да има нужда от тях - от страх пред неблагоприятни дни или безопасни простуди. Антибиотиците обаче не може да се раздават като бонбончета. Безотговорно е, когато лекар предписва антибиотик, без да е изяснил дали заболяването е от бактериален характер. Той трябва да поиска лабораторно изследване, което за съжаление е рядкост. Изключение правят случаите на тежки вирусни инфекции, които проправят пътя на бактериите. За хрема, кашлица и грип обикновено са виновни вирусите. В такива случаи антибиотиците не помагат. Те се справят само с бактериите. Колкото по-рядко се употребяват, толкова са по-ефикасни.

Александър Флеминг, откривателят на пеницилина, още през 1945г. е предупреждавал антибиотиците да не се прилагат твърде често. Откакто това оръдие-чудо спасява живота на безброй хора, се култивират също така и смъртоносни ескадрони от резистентни микроби. Защото микробите са "по-умни". Те познават антибиотика като враг и стават неуловими, променяйки клетъчната си структура. Пречат на антибиотика да проникне или просто го изплюват. Когато причинител на болест познава всички антибиотици и съответните противомерки, една инфекция с такъв микроорганизъм може да стане опасна за живота.

За щастие науката се развива и ни предлага нови, модерни антибиотици със широк спектър на действие, т.е. ефикасни средства против повече причинители на болести. Те се прилагат, когато не се знае за какъв причинител се касае или когато във възпалението участват повече бактерии.
Лечението не бива да се прекъсва преждевременно, защото една част от бактериите надживява нападението на антибиотика, научава се как да му се изплъзне при следващата атака и предава това знание по-нататък на другите бактерии. Човек разнася не само недоизлекувания си бронхит, но и резистентните микроби, с които заразява другите хора. Затова антибиотиците трябва да се приемат толкова дълго, колкото е предписано.

Екологичната система на човека се състои от ансамбъл от много бактерии, които са заселени по кожата и лигавицата още от бебешка възраст и там си живеят мирно, без да разболяват човека. Те са и полезни. Чревните бактерии произвеждат например В-витамините или витамин К. Когато човек вземе антибиотик, наред с причинителя на възпалението се ликвидират и повечето полезни бактерии, които държат в шах опасните микроби. По този начин микробите, които причиняват заболяването могат да се разполагат нашироко. Преди всичко антибиотиците с широк спектър на действие унищожават големи части от чревната флора, причиняват диария. За предпазване и възстановяване флората на червата могат да се вземат от аптеката безвредни коли-бактерии, ентерококи, бактерии на млечната киселина или дрождени гъбички.
Внимание! Антибиотиците предизвикват алергии.

назад ...