Анкета
Поставен е и втори въпрос: Кои точно белтъчини са необходими за запазване здравето на човека - дали тези от животински, или от растителен произход?
Белтъчините се състоят от аминокиселини. От около 20-аминокиселини само 8 се признават за незаменими и те трябва да се доставят с храната.
Храните, които съдържат точно тези незаменими аминокиселини, се приемат като пълноценни, а там, където липсва дори само една от тях - като непълноценни.
Доскоро се смяташе, че само месото, яйцата и млякото съдържат пълноценни белтъчини и че растителните белтъчини са непълноценни, но с последните изследвания се доказа, че това е погрешно.
Доказа се, че много зеленчуци, плодове, ядки, семена и зърна са отлични източници на пълноценни белтъчини. Соята, слънчогледът, сусамът, орехите, бадемите, картофите и повечето от зелените зеленчуци съдържат пълноценни белтъчини.
Нещо повече:
1. Растителните белтъчини имат по-висока биологична стойност, отколкото животинските. Например белтъчините на картофите биологически превъзхождат белтъчините на месото, яйцата или млякото.
2. Суровите белтъчини имат по-висока биологична стойност, отколкото сварените. Организмът ще се задоволи само с половината количество белтъчини, ако те се консумират сурови, вместо сварени (сготвени) животински такива.
Относно използването на белтъчините препоръките на диетолозите са 2/3 от тях да бъдат от растителен произход. Употребявани в сурово състояние, те задоволяват човешкия организъм, само с половината от необходимото количество.
Диетата от сурови плодове, зеленчуци, житни храни, черупчести плодове плюс мляко и млечни продукти напълно осигурява незаменимите аминокиселини.
Оказва се, че точно тази растително-млечна диета доставя на организма всичко необходимо за нормалното му съществуване - не само белтъчини, но и въглехидрати, витамини, соли, микроелементи, мастни киселини, ензими и т. н.
Храненето с по-малко белтъчини и с повече натурални въглехидрати предоставя най-голямата възможност за оптимално здраве, предпазва от болести, води до голяма издръжливост и продължителен живот. Това е не само теория, хипотеза или пожелание, а строго установено заключение, основаващо се на изследвания и факти от практиката.
Това ориентиране към месото, яйцата, млечните продукти съществува и у нас. Все още шества предразсъдъкът, че те са храни от първа необходимост. Броят на болните, поразени от прекомерното им консумиране, водещо до токсичност, алергии, склероза, повишена киселинност, артрити, запек и пр., непрекъснато расте.
И най-трагичното е, че с тези храни се претоварват и насилват децата, като така се полага началото на бъдещи тежки ситуации. До пълно единодушие по отношение на необходимото количество белтъчини учените все още не са стигнали - както и по отношение на техния вид: животински или растителни.
Може би, за да се разреши този въпрос, трябва да се надникне там, където е постигнато добро здраве при дълголетие - здравите столетници, които спазват постите и ограничават ползването на белтъчините по традиция.
Британски учени установиха, че медът е най-ефикасното средство срещу махмурлук, който ни спохожда в празничните дни.
Според учените от Кралското химическо дружество основната активна съставка на полезния мед е фруктозата.
Именно фруктозата позволява на организма по-леко да разгради алкохола на по-безопасни съставки.
В проучване на учени от Синсинати, публикувано в сп. “Джърнъл ъв неуросайънс”, се прави най-неочакван извод по отношение на солта.
Оказва се, че солената храна понижава нивата на хормоните на стреса и повишава това на окситоцина, който участва в чувството за обич и интереса към социалните връзки.
Първоначално ефектът бил наблюдаван от бармани - гневни клиенти налитали на солено мезе като чипс или пържени картофки.
Търси в статии
Полезни връзки
NETWORK Vision © 2008-2012
