Лекарствената алергия

В последно време лекарствената алергия стана истинско стихийно бедствие! Според някои лекари това става, защото почти всички медикаменти са изключително леснодостъпни и поради неграмотността на две трети от българите, които нищо не разбират от фармацевтика, но се изживяват като “аптекари” и сами си предписват лечения. Сред тях битуват най-нелепите заблуди за лекарствата.

Ето кои са те:

Заблуда 1: Алергията е страничен ефект на препарата  - всъщност тя няма нищо общо със страничните ефекти на медикаментите. Става дума за индивидуалния отговор на имунната система към определено лекарство - механизъм, който все още не е изучен. Предполага се, че това е защитна реакция на организма, в резултат на който кръвта изхвърля определен брой антитела. Колкото по-силна е концентрацията, толкова по-остра е реакцията.

Зaблуда 2: Възниква само при предозиране -  Не! Тя не зависи нито от продължителността на приемания медикамент, нито от дозата. За да се озове някой в болницата поради опасна лекарствена алергия, понякога е необходима само едно микроскопично късче от агресивното вещество. На лекарите са известни случаи, когато остра алергична реакция се развива дори и само при вдишването на изпарение от опасния за човека препарат, или след случайно убождане с иглата, с която пострадалият е правил инжекция на близък човек.

Заблуда 3: Предизвиква се само от антибиотици - за съжаление, всеки препарат може да предизвика алергия. В повечето случаи това са аналгетиците, нестероидните препарати, противовъзпалителните и антибиотиците, но алергия могат да провокират и хипотезивните препарати, та дори и витамините - най-често от група В. Изключително тежки алергични реакции се развиват при приема на сулфаниламидите. През последните години най-често с алергични припадъци в болница попадат хората, които прекаляват с хранителните добавки. В съчетание с лечебното гладуване, което нарушава процесите на храносмилането и на ферментацията, тези “безобидни” капсули могат да причинят изключително сериозни проблеми.

Заблуда 4: Проблемът е в необоснованото предписание - всъщност основният източник на проблема е самолечението. Преди да стигнат до болничното легло, много от пациентите приемат “с шепи” най-различни лекарства, препоръчани им от рекламите, близки и познати. Доверявайки се на многоброийните реклами, днес всеки може да си купи какъвто си поиска препарат и на лекарите им се налага да влизат в ролята на криминалисти, за да открият кое от всичките погълнати лекарства е причинило алергичната реакция.

Между впрочем, за да расте броят на алергичните към лекарствата вина имат и самите лекари. Необоснованото предписване на медикаменти напоследък като че ли става практика. Лекарите, които работят в комбина с една или друга фармацевтична компания или аптека и предписват лекарства по тяхно указание, за да получат определен процент от печалбата, без страх можем да наречем “здравни престъпници”.

Заблуда 5: Алергията спира със спирането на “вредното” лекарство - да, ама не! Приемането на лекарствения препарат не остава безобидно за организма. Спектърът реакции след попадането на алерген в организма понякога е изключително широк - от зачервяването на кожата и висока температура, до задушаване и сериозни увреждания на вътрешните органи. Пострадалите от такава алергия пациенти понякога прекарват в болничните заведение до три месеца. Всичко зависи от сериозността на заболяването и от състоянието на организма като цяло. Едни от най-тежките прояви на лекарствената алергия са анафилактичният шок – рязко падане на кръвното налягане, и синдромът на Лайел, когато човекът за твърде кратко време получава тотално увреждане на кожата, лигавицата и вътрешните органи. В такива случаи дори и при най-лекото докосване до кожата от нея се откъсват малки парченца като след изгаряне трета или четвърта степен. Човекът губи голямо количество от течностите в организма, който постепенно започва да се отравя. Изключително трудно е да се спаси такъв болен. В 70 на сто от случаите не може да се направи абсолютно нищо. Особено ако реакцията е с т.нар. мълниеносно действие и протича за твърде кратки минути.

Докато лекарствата се продават като бонбони в магазина и държавата не налага никакъв контрол над тяхното качество, лекарите-алерголози няма да останат без работа. Засега единствената надежда се възлага на собственото благоразумие на хората.

Факторите на риска за лекарствена алергия са:
• Постоянният контакт с лекарствени средства, които предизвикват сенсибилизация - натрупване на антитела в организма, към определен препарат.
• Продължителното и несъобразено с предписанията на лекаря приемане на медикаменти.
• Лечението с няколко препарата едновременно - полипрагмазия.
• Наличието на хронични заболявания като: стомашно-чревни болести, захарен диабет, хранителна алергия, заболяванията на черния дроб и сърцето. 

Лекарствената алергия най-често се среща при хората от 31 до 40 години , обикновено при жените, след това при децата и при мъжете. Хората, които най-често страдат от лекарствена алергия, са медицинските лица.

назад ...