Хламидия и неспецифичен уретрит

Хламидия трахоматис е най-широко разпространена­та инфекция, предавана по полов път при мъжете. Тя е причина за 60% от случаите на неспецифичен уретрит и 45% от случаите на орхиепидидипит.

Дори при липса на симптоми, инфекцията може да се установи при 7% от сексуално активните мъже, посе­щаващи урологичните кабинети.

Хламидията е кръстоска между бактерия и вирус. Твърде малка е, за да се види под обикновен микроскоп, и трудно се развива в култура. Резултат от клиничния тест обикновено се получава след няколко дни.

Някои мъже носители на инфекцията може и да нямат симптомите й, но я предават на своите сексуални партньори. Типичните симптоми са смъдене на върха на пениса, сълзене и болка при уриниране. Те се появяват от 1 до 6 седмици след инфектирането.

Оплакванията са от петна от слуз и гной по бельото. Понякога при уриниране от подпухналия край на уретрата може да бликне течност като от спрей.

Предварителна диагноза се поставя по намазка от сек­рета от уретрата, която се изследва под микроскоп. За по-­точна картина се събира урина в три епруветки. В едната се проверява дали мътната урина се избистря след добавя­не на 5% оцет. Ако не се избистри, в нея има клетки гной. Междувременно намазки от вътрешните стени на уретра­та се изпращат за антигенен тест.

При наличие на гной в секрета на уретрата, но при отсъствието на организми-причинители, се поставя диаг­нозата неспецифичен уретрит, който най-вероятно се дъл­жи на хламидия. За да е ефективно, лечението с антиби­отици трябва да започне веднага, без да се чака резулта­тът от антигенния тест. Той може да се получи едва след няколко дни без дори да се открият следи от инфекция. Затова е по-добре да се лекува само предполагаема, а не доказана хламидия, вместо да се допусне действителната инфекция да даде своите поражения. Те са орхиепидиди-мит (възпаление и подуване на тестисите), който може да се разпространи чак до очите, обикновено чрез допир с пръст, и да предизвика конюнктивит. При 1% от засегна­тите, неспецифичният уретрит може да предизвика имуно­логична реакция, наречена синдром на Райтер.

СИНДРОМ НА РАЙТЕР

Диагнозата му включва уретрит, двустранен конюнктивит (понякога увеит: възпаление на лигавицата на окото, включително ириса )плюс артрит.

Болестта на Райтер е най-обичайната причина за арт­рит при младите мъже. Той обикновено поразява една-две стави, най-често коляно и глезен и е придружен от треска и обща отпадналост. Засегнатите стави се възпаляват, подуват, сковават и болят. Възпалението може да обхване сухожилия, връзки и целите ходила, като не са изключени и обриви по кожата.

Артритът, причинен от Райтеровия синдром, се леку­ва с болкоуспокоителни и противовъзпалителни средства. Първият пристъп минава за 2 до 6 месеца, но възстановя­ването може да отнеме цяла година. За съжаление в една трета от случаите артритът рецидивира, особено след но­ва проява на неспецифичен уретрит.

ХЛАМИДИЯТА И ПОНИЖЕНАТА ОПЛОДИТЕЛНА СПОСОБНОСТ

Друго важно основание за диагностициране и лечение на хламидната инфекция при мъжете е откриването на тех­ните сексуални партньорки, за да не се допусне разпрост­ранението на болестта. Хламидната инфекция при жените обикновено протича без симптоми, но бавно възпалява и запушва фалопиевите тръби, което впоследствие води до безплодие.

По-слабата инфекция с организми, причиняващи нес­пецифичния уретрит, включително хламидия, може да на­мали оплодителната способност на мъжете. Това се дъл­жи на факта, че гнойните клетки засягат спермата. Отделят се голям брой супероксидни свободни радикали, за които се знае, че вредят на семенната течност. Това състояние подлежи на лечение с антибиотик.

Много е важно да се ограничат половите контакти, до­като не е приключило лечението и изследванията не дадат добри резултати.

назад ...