Какво става по време на медитация

Медитацията е нашата възможност да създадем идеалните условия, в които мисловните ни процеси ще се прояснят и вродените ни способности ще се проявят. Има няколко стадия, през които най-често се преминава при започване на системно практикуване на медитацията и е по-добре предварително да бъдем информирани за някои усещания, за да не бъдем смутени или отклонени от целта.

Ако използвате метода “наблюдаване на дишането”, оставате нащрек и отбелязвате момента, в който тялото релаксира, съзнанието се прояснява, а разумът наблюдава това, което усещате: мислите, чувствата, събитията - но вие не участвате, вие просто наблюдавате.

Ако използвате мантра или долавяне на вътрешен звук или вътрешна светлина, вие ще преживеете отдръпване от сетивните възприятия. Вниманието ви ще се насочи назад към източниците на вътрешния ви живот. Ще престанете да усещате обкръжението си и смътно ще чувствате тялото си. Този процес дава възможност за цялостното изследване на вътрешното състояние на съзнанието.

После ще доловите вътрешно, без усилие, че медитирате. Процесът на медитация ще протича лесно и естествено. Вътре в себе си ще се чувствате комфортно и умиротворен. На този етап импулсът за придобиване на знания посредством сетивата ще бъде неутрализиран и вие ще бъдете в мир със себе си. Това е усещането за вътрешна удовлетвореност, което позволява на медитиращите да бъдат в хармония със собствения си живот и да вземат по-нататък с лекота решения относно това, какво искат и какво не искат да правят. Принудата и вредните навици могат лесно да бъдат неутрализирани при правилно практикуване на медитацията.

При овладяна медитация концентрацията е лесна

Насочваме вниманието си към нашия фокус на медитация: матнра, звук, светлина или изчистено състояние на съзнанието. Това става, когато медитацията се извършва точно. Следвайки процеса на медитация, нашето внимание се движи през всички нива на съзнанието към чистите аспекти на разума и евентуално можем да се освободим от идентификацията със съзнанието и да си почиваме чрез преживяването на чистите усещания.

След отпочиването по този начин съзнанието ни постепенно се връща назад към идентификация с разума, чувствата, тялото и обкръжението ни. Това е цикълът от преживявания: насочване съзнанието навътре, проясняване на усещанията, насочване на съзнанието навън.

Разбиране на човешкия разум

Човешкият разум, според учителите по медитация, е сложна материя, в която се натрупват впечатления. Тези впечатления са известни като памет. Счита се, че паметта е най-голямото препятствие към успешна медитация. В ранните стадии на медитацията ние често се улавяме да реагираме на инциденти от миналото. Понякога долавяме мислите ни да се движат в съзнанието почти така, сякаш то си има свой собствен разум. Понякога в съзнанието ни нахлуват картини, сцени и подобни на сънища преживявания. Най-добрия начин да излезем от този умствен хаос е да задържим вниманието си върху обекта на концентрация: мантра, звук, светлина или идеала на чистите усещания. Когато насочим вниманието си към обекта на концентрацията, умственото поле започва да се прояснява все повече и повече. колкото повече пренебрегваме съзнанието си, то все по-малко смущава концентрацията.

Разумът е нашето оръдие за творчество и ние можем да се научим да го използваме добре и мъдро. По време на медитацията ние не се опитваме да подтиснем мислите си или да замъглим разума си. Ние просто оставяме съзнанието ни да блуждае, при което трупаме опит в чистите възприятия. Не бъркайте виденията (мисловните картини) с доказателствата за духовен прогрес. Когато съзнанието се изчисти, виденията ще изчезнат. С течение на времето, ако медитираме правилно, вътрешната съзнателна съпротива се заличава и ние започваме да долавяме вътрешния порядък в съзнанието. Вратите на съзнанието се товарят, отдавна забравени пластове на паметта и подтиснати травми се освобождават и ние сме в състояние да функционираме творчески без предварителни ограничения.

Как да се справим с неочакваното

Дори хора, напреднали в медитацията, понякога усещат страхотен прилив на мисловни картини и леки халюцинации, ако медитират твърде дълго и твърде често. Това, което се случва е, че се отварят бариерите между подсъзнателните и съзнателните нива на разума, спомените нахлуват в съзнанието с голяма сила и понякога причиняват дезориентация и объркване. Това става обикновено при хора, които имат свръхстрес или са преуморени.

Това драматично освобождаване от натрупаните психоемоционални напрежения може да има лечебно въздействие, ако човек е достатъчно обективен и може да се справи с тях. Обикновено препоръчваме да се медитира отпочинал и за кратко време, ако психоемоционалните феномени вземат връх. Много от нас натрупват спомени от десетилетия и няма да е неразумно да си позволяваме понякога постепенно вътрешно очистване и преобразяване. И така, балансирайте живота си, оставайки реалист, свързан със своя свят и не се ангажирайте прекомерно с вътрешните процеси.

Някои хора правят леки движения, когато релаксират. Те се люлеят лекичко или движат главата си. Обикновено поемаме дълбоко въздух и се отпускаме с въздишка, за да неутрализираме тенденцията към движение по време на медитация. Някои хора съобщават за умерено налягане между веждите или на върха на главата за кратко време след медитацията. Ако не напрягаме очите си, докато медитираме и въпреки това налягането остане, трябва да го приемем като доказателство за някой вътрешни промени и да знаем, че с времето това ще изчезне.

Може да има по-леко или по-силно нахлуване на енергия към гръбначния стълб по време на медитация. Ако това се случи, просто се отпуснете и наблюдавайте какво ще стане. Няма от какво да се страхувате. Ние имаме вътрешна система-водач, която се грижи за вътрешните процеси.

Не е необичайно за хората, които започват да медитират, да преживеят скоро след това драматична промяна в настроението. Това е част от процесите на вътрешна промяна и се дължи на факта, че се освобождаваме от стреса и че се налага адаптиране на начина ни на мислене, чувствата, а понякога и целите и взаимоотношенията. Не можем да очакваме вътрешни промени без съответни външни промени.

назад ...